Дъждът сега е цял
Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки,
наднича през огради в нечий дом,
света прегръща, след като е плакал,
измива греховете мълчешком
от слепите прозорци в димна пара,
попива мъката и ражда смях,
над струйките вода по тротоара
усеща се дъхът му в допир плах
на въздуха с ухание на свежест
под музиката на Пелопонес –
дъждът сега е цял любов и нежност,
за тебе пазени мъчително. До днес.
22.08.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
