Самотно сиво кълбо, тонове прах,
първи свидетел на човешкия грях.
Гледаш нагоре, оплакваш душата,
колко емоции събрала е Луната?
Тази вечер Зорницата е цяла,
всичко вижда, като лампа огрява.
Въртят се децата, никой не спи,
усеща се присъствие и на мъртви души.
Сам, в безкрайна нощ, остаряваш,
кръгла мощ в небето, помъдряваш,
и знаейки, че те наблюдава,
търсиш прошка, битието натежава. ...