8.02.2014 г., 19:39

С Луната комбина

858 0 1


Самотно сиво кълбо, тонове прах,
първи свидетел на човешкия грях.
Гледаш нагоре, оплакваш душата,
колко емоции събрала е Луната?
Тази вечер Зорницата е цяла,
всичко вижда, като лампа огрява.
Въртят се децата, никой не спи,
усеща се присъствие и на мъртви души.
Сам, в безкрайна нощ, остаряваш,
кръгла мощ в небето, помъдряваш,
и знаейки, че те наблюдава,
търсиш прошка, битието натежава.
Задаваш си въпроса - какво ти трябва?
Всичко искаш, "егоист" ти приляга.
И си даваш сметка, макар и на инат,
малко е нужно, за да си богат.
Целият живот, миг прекрасен,
времето те смачква, спомен неясен.
Търсиш внимание, като плач на дете,
в грижи се губиш, а водата тече.
Поглед нагоре, звездна картина,
въздишка глуха, сам сред малцина.
В тази нощ, пред духа на Луната,
себе си търсиш, цениш самотата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истини прочетох тук...

    Поздравления, Миро!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...