28 мар. 2021 г., 12:56
И не за сбогом ме целуваш
на брега на утринта.
С лъчите първи ще отплуваш,
в раздяла се топи нощта.
Към хоризонта на мечтите
бял кораб ще те отведе.
Защо ,без теб, сами са дните
и в мен тъжи едно дете?
И тръгваш плавно... Светлината
залива дивния ти лик.
Опънал корабът платната
със теб изгубва се във миг. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация