С лъчите първи ще отплуваш
И не за сбогом ме целуваш
на брега на утринта.
С лъчите първи ще отплуваш,
в раздяла се топи нощта.
Към хоризонта на мечтите
бял кораб ще те отведе.
Защо ,без теб, сами са дните
и в мен тъжи едно дете?
И тръгваш плавно... Светлината
залива дивния ти лик.
Опънал корабът платната
със теб изгубва се във миг.
Какво, че аз съм вече буден
и че е слънчево отвън?
С нощта ти идваш само... Чуден
е твоят свят, в любовен сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
