И не за сбогом ме целуваш
на брега на утринта.
С лъчите първи ще отплуваш,
в раздяла се топи нощта.
Към хоризонта на мечтите
бял кораб ще те отведе.
Защо ,без теб, сами са дните
и в мен тъжи едно дете?
И тръгваш плавно... Светлината
залива дивния ти лик.
Опънал корабът платната
със теб изгубва се във миг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up