Mar 28, 2021, 12:56 PM

С лъчите първи ще отплуваш

  Poetry » Love
1.2K 0 6

И не за сбогом ме целуваш

на брега на утринта.

С лъчите първи ще отплуваш,

в раздяла се топи нощта.

 

Към хоризонта на мечтите

бял кораб ще те отведе.

Защо ,без теб, сами са дните

и в мен тъжи едно дете?

 

И тръгваш плавно... Светлината

залива дивния ти лик.

Опънал корабът платната

със теб изгубва се във миг.

 

Какво, че аз съм вече буден

и че е слънчево отвън?

С нощта ти идваш само... Чуден

е твоят свят, в любовен сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...