9 февр. 2013 г., 13:39

С любов към мама

1.5K 1 0

                                                              С любов към мама

 

                                                     Живот ми даде, мила мамо,

                                                     отгледа ме със нежност, топлина.

                                                     Няма нещо по-голямо,

                                                      от тебе, мамо, на света.

 

                                                     Ти ми даде две ръце,

                                                     за да стигам небесата,

                                                     ти ми даде две очи,

                                                     за да виждам светлината.

 

                                                       Ти ми даде всичко, мамо,

                                                       дето съм желал, обичал.

                                                       И спаси ме от самата яма,

                                                       към която бях аз тичал.

 

                                                       С венец аз нека те окича

                                                       и кажа с думи, нежни като плат,

                                                       че пред тебе, мамо, коленича,

                                                       най-святата жена на този свят.

 

 

 

                                                         

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...