Feb 9, 2013, 1:39 PM

С любов към мама

  Poetry » Love
1.4K 1 0

                                                              С любов към мама

 

                                                     Живот ми даде, мила мамо,

                                                     отгледа ме със нежност, топлина.

                                                     Няма нещо по-голямо,

                                                      от тебе, мамо, на света.

 

                                                     Ти ми даде две ръце,

                                                     за да стигам небесата,

                                                     ти ми даде две очи,

                                                     за да виждам светлината.

 

                                                       Ти ми даде всичко, мамо,

                                                       дето съм желал, обичал.

                                                       И спаси ме от самата яма,

                                                       към която бях аз тичал.

 

                                                       С венец аз нека те окича

                                                       и кажа с думи, нежни като плат,

                                                       че пред тебе, мамо, коленича,

                                                       най-святата жена на този свят.

 

 

 

                                                         

             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...