9.02.2013 г., 13:39

С любов към мама

1.4K 1 0

                                                              С любов към мама

 

                                                     Живот ми даде, мила мамо,

                                                     отгледа ме със нежност, топлина.

                                                     Няма нещо по-голямо,

                                                      от тебе, мамо, на света.

 

                                                     Ти ми даде две ръце,

                                                     за да стигам небесата,

                                                     ти ми даде две очи,

                                                     за да виждам светлината.

 

                                                       Ти ми даде всичко, мамо,

                                                       дето съм желал, обичал.

                                                       И спаси ме от самата яма,

                                                       към която бях аз тичал.

 

                                                       С венец аз нека те окича

                                                       и кажа с думи, нежни като плат,

                                                       че пред тебе, мамо, коленича,

                                                       най-святата жена на този свят.

 

 

 

                                                         

             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...