8 февр. 2012 г., 22:26

С любов съшито

913 0 10

 

Аз имах някакви очи

и някаква усмивка имах.

И знаех, че през тях личи

дали съм лято или зима.

 

Дали съм с алено сърце

тук, вътре в мрака на гърдите.

Аз имах някакво лице

и някаква печал в косите.

 

А после ти ми подари

една с любов съшита риза.

И станах толкова красив,

и толкова като във приказка!

 

Дали съм с алено сърце

тук, вътре в мрака на гърдите?

О, да! – от твоите ръце

сърцето ми, с любов съшито.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво!Много ми хареса!Поздравления!
  • Розита, благодаря за топлите думи и слънчевите усмивки!
    Желая ти цялата любов на света!


    Благодаря на всички!
    Обичайте се, хора!

  • Отново оригинален поглед към "вечната тема"
    топло и Обично стихо - нарочно се върнах да го прочета точно на този ден
    и да не забравя - Честит празник, Вал!
    С твоите стихове празникът на любовта е много повече от един ден в годината
  • Поздрав!Харесах много!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....