С любов съшито
Аз имах някакви очи
и някаква усмивка имах.
И знаех, че през тях личи
дали съм лято или зима.
Дали съм с алено сърце
тук, вътре в мрака на гърдите.
Аз имах някакво лице
и някаква печал в косите.
А после ти ми подари
една с любов съшита риза.
И станах толкова красив,
и толкова като във приказка!
Дали съм с алено сърце
тук, вътре в мрака на гърдите?
О, да! – от твоите ръце
сърцето ми, с любов съшито.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
- Честит празник, Вал!
