Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
8.02.2012 г., 22:26 ч.

С любов съшито 

  Поезия
677 0 11

 

Аз имах някакви очи

и някаква усмивка имах.

И знаех, че през тях личи

дали съм лято или зима.

 

Дали съм с алено сърце

тук, вътре в мрака на гърдите.

Аз имах някакво лице

и някаква печал в косите.

 

А после ти ми подари

една с любов съшита риза.

И станах толкова красив,

и толкова като във приказка!

 

Дали съм с алено сърце

тук, вътре в мрака на гърдите?

О, да! – от твоите ръце

сърцето ми, с любов съшито.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво!Много ми хареса!Поздравления!
  • Розита, благодаря за топлите думи и слънчевите усмивки!
    Желая ти цялата любов на света!


    Благодаря на всички!
    Обичайте се, хора!

  • Отново оригинален поглед към "вечната тема"
    топло и Обично стихо - нарочно се върнах да го прочета точно на този ден
    и да не забравя - Честит празник, Вал!
    С твоите стихове празникът на любовта е много повече от един ден в годината
  • Поздрав!Харесах много!
  • Толкова много красота!...
  • Свежо, оригинално, с точен изказ. А думите тогава се превръщат в поезия, когато се откъснат от речниковия си смисъл и се превърнат в творчески елемент на поетичната реалност, на лирическия свят. За съжаление и Елена е права - след първите два катрена има и метрически нарушения в стиха, и някакъв спад на вътрешната температура. Дори финалът не може да ги компенсира напълно. Но общото впечатление, както винаги, е за изява на талантлив творец. Поздрав!
  • Харесах! Особено първите две строфи! Поздрав, Смиф!
  • Поздрав!
  • Красива поезия пишеш!
  • Сладурско!
Предложения
: ??:??