С любов съшито
Аз имах някакви очи
и някаква усмивка имах.
И знаех, че през тях личи
дали съм лято или зима.
Дали съм с алено сърце
тук, вътре в мрака на гърдите.
Аз имах някакво лице
и някаква печал в косите.
А после ти ми подари
една с любов съшита риза.
И станах толкова красив,
и толкова като във приказка!
Дали съм с алено сърце
тук, вътре в мрака на гърдите?
О, да! – от твоите ръце
сърцето ми, с любов съшито.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
- Честит празник, Вал!
