Feb 8, 2012, 10:26 PM

С любов съшито

  Poetry
909 0 10

 

Аз имах някакви очи

и някаква усмивка имах.

И знаех, че през тях личи

дали съм лято или зима.

 

Дали съм с алено сърце

тук, вътре в мрака на гърдите.

Аз имах някакво лице

и някаква печал в косите.

 

А после ти ми подари

една с любов съшита риза.

И станах толкова красив,

и толкова като във приказка!

 

Дали съм с алено сърце

тук, вътре в мрака на гърдите?

О, да! – от твоите ръце

сърцето ми, с любов съшито.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво!Много ми хареса!Поздравления!
  • Розита, благодаря за топлите думи и слънчевите усмивки!
    Желая ти цялата любов на света!


    Благодаря на всички!
    Обичайте се, хора!

  • Отново оригинален поглед към "вечната тема"
    топло и Обично стихо - нарочно се върнах да го прочета точно на този ден
    и да не забравя - Честит празник, Вал!
    С твоите стихове празникът на любовта е много повече от един ден в годината
  • Поздрав!Харесах много!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...