Морето бушува, морето шуми,
то се надига с бесни вълни
и капките пяна са сякаш сълзи,
изпаднали от две тъжни женски очи!
Небето е мрачно и облаци сиви
над морето надвиснали са като облаци дим
и сякаш от всички чувства красиви
е останала само маска, покрита със грим!!!
Бурята спира сякаш за миг.
После по-силна и мощна тя става.
Гръм заглушава отчаяния вик
и последната надежда с водата отплава.
Душата ми жадува, но устните мълчат,
тъй лудо бие сърцето ми в гърдите,
но нека чувствата се заглушат
и огнения пламък в очите...
Хиляди думи и мисли неизречени
са скрити дълбоко зад тъжни зеници...
От мeчти неизживени и чувства обречени...
останали са само черно-белите скици!
Обичта вече, любими, я няма.
Изчезна като пристан сред гъста мъгла...
На нейно място гротескно остана
една тежка, ужасна тъга.
Всичко свърши... край без начало!
За теб бе игра на лъжи и измама,
само защото ти бе доскучало,
превърна живота ми от спокоен в драма.
Колко болка ще има още за мене?
Колко нощи с плач и сълзи?
Сили нямам в бурното време
да се боря срещу тез високи вълни...
Търся фара със светлината надеждна,
своя пристан изгубен в нощта...
Но тъмно е в нощта ми беззвездна
и над морето се стели само гъста мъгла...
Дали съм далече, или пък близо?
Надигат ме бурни, бесни вълни...
Ще видя ли „рая” отблизо,
или ще се сблъскам пак с остри скали?
Мечтая в очите ми сълзи да няма.
Слънце да грее на тоз хоризонт...
И с белите чайки за любовта ми голяма
да намеря тъй жадуван от мене комфорт.
* * *
Небето отново чернее, морето бушува,
надигат се пак бурни вълни,
но вече душата ми просто сънува.
А очите са сухи, в тях няма сълзи...
Вече изчезват болките злокобни!
Освободих се от ужасната окова!
Сърцето и душата ми отново свободни
и неподвластни са на твоята „отрова”.
Миналото тъжно изчезна с мъглата,
болката в душата умира с вълните
и на хоризонта чака ме земята,
където ще прекарвам по-щастливо дните...
С криле, разперени високо в небето,
като окрилена от надеждата душа,
ще прелитам като птица над морето
в търсене на своята мечта!
© Теодора Все права защищены