С надежда в сърцето

Морето бушува, морето шуми,

то се надига с бесни вълни

и капките пяна са сякаш сълзи,

изпаднали от две тъжни женски очи!

Небето е мрачно и облаци сиви

над морето надвиснали са като облаци дим

и сякаш от всички чувства красиви

е останала само маска, покрита със грим!!!

Бурята  спира сякаш  за миг.

После по-силна и мощна тя става.

Гръм  заглушава отчаяния вик

и последната надежда с водата отплава.

Душата ми жадува, но устните мълчат,

тъй лудо бие сърцето ми в гърдите,

но нека чувствата се заглушат

и огнения пламък в очите...

Хиляди думи и мисли неизречени

са скрити дълбоко  зад тъжни зеници...

От мeчти неизживени и чувства обречени...

останали  са само черно-белите скици!

Обичта вече, любими, я няма.

Изчезна като пристан сред  гъста мъгла...

На нейно място гротескно остана

една тежка, ужасна тъга.

Всичко свърши... край без начало!

За теб бе игра на лъжи и измама,

само защото ти бе доскучало,

превърна живота ми от спокоен в драма.

Колко болка ще има още за мене?

Колко нощи с плач и сълзи?

Сили нямам в бурното време

да се боря срещу тез високи вълни...

Търся фара със светлината надеждна,

своя пристан изгубен в нощта...

Но тъмно е в нощта ми беззвездна

и над морето се стели само гъста мъгла...

Дали съм далече, или пък близо?

Надигат ме бурни, бесни вълни...

Ще видя ли „рая” отблизо,

или ще се сблъскам пак с остри скали?

Мечтая в очите ми сълзи да няма.

Слънце да грее на тоз хоризонт...

И с белите чайки за любовта ми голяма

да намеря тъй жадуван от мене комфорт.

                    *   *   *

Небето отново чернее, морето бушува,

надигат се пак бурни вълни,

но вече душата ми просто сънува.

А очите са сухи, в тях няма сълзи...

Вече изчезват  болките злокобни!

Освободих  се от ужасната окова!

Сърцето и душата ми отново свободни

и неподвластни са на твоята „отрова”.

Миналото тъжно изчезна с мъглата,

болката в душата умира с вълните

и на хоризонта чака ме земята,

където ще прекарвам по-щастливо дните...

С  криле, разперени високо в небето,

като окрилена от надеждата душа,

ще прелитам като птица над морето

в търсене на своята мечта!