24 янв. 2021 г., 01:08  

С обич 

  Поэзия
2282 20 38

Завръщаш ли се с вятъра студен?

Не беше взел ни куфар, ни водица.

Ни сладко от смокини. Нито мен.

Прескочи тишината, като птица.

Едното ти крило остана тук.

И с него – снежнобялата ти вяра.

И твоето присъствие, напук

на раната, кървяща в календара.

Едва ли ще се върнеш с новини

(не зная някой да се е завърнал).

Мълчим, защото тайно се виним,

забили нокти в земния ти ъгъл.

Оставям вино, цвете и печал.

И липсата по сивите ми вени.

Не си, не си, достатъчно живял!

Прости, ми татко. 
Малката ти Дени.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??