С обич
Завръщаш ли се с вятъра студен?
Не беше взел ни куфар, ни водица.
Ни сладко от смокини. Нито мен.
Прескочи тишината, като птица.
Едното ти крило остана тук.
И с него – снежнобялата ти вяра.
И твоето присъствие, напук
на раната, кървяща в календара.
Едва ли ще се върнеш с новини
(не зная някой да се е завърнал).
Мълчим, защото тайно се виним,
забили нокти в земния ти ъгъл.
Оставям вино, цвете и печал.
И липсата по сивите ми вени.
Не си, не си, достатъчно живял!
Прости, ми татко.
Малката ти Дени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados
