С обич
Завръщаш ли се с вятъра студен?
Не беше взел ни куфар, ни водица.
Ни сладко от смокини. Нито мен.
Прескочи тишината, като птица.
Едното ти крило остана тук.
И с него – снежнобялата ти вяра.
И твоето присъствие, напук
на раната, кървяща в календара.
Едва ли ще се върнеш с новини
(не зная някой да се е завърнал).
Мълчим, защото тайно се виним,
забили нокти в земния ти ъгъл.
Оставям вино, цвете и печал.
И липсата по сивите ми вени.
Не си, не си, достатъчно живял!
Прости, ми татко.
Малката ти Дени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
