С очите на доброто
До баба, в къщичка красива
с две руси плитчици отпред,
живее Милка – хубава, игрива,
смехът и́ отеква навред.
Ангорска котка си имат вкъщи
и всеки ден я чувам как мяука,
Милка тича, вика и се мръщи,
че всичко пак наопаки е тука.
В двора наш, във мъничка къщурка,
живее Шаро, пухкаво кутре,
по цял ден скача и тършува,
на Милка иска да го занесе.
Веднъж във двора куче влезе,
нападна Шаро бързо и свирепо,
котката за миг при него слезе,
хвърли се смело, за бой решена.
След кратка схватка кучето избяга,
с малка рана отърва се Шаро,
Милка внимателно бинта затяга,
привела с нежност своето рамо.
То я погледна с очи на доверие,
и в тях по детски притихна света,
за добрината винаги има време,
тя е мехлем за всяка душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
