Dec 13, 2025, 3:29 PM

С очите на доброто

  Poetry
104 2 12

До баба, в къщичка красива

с две руси плитчици отпред,

живее Милка – хубава, игрива,

смехът и́ отеква навред.

 

Ангорска котка си имат вкъщи

и всеки ден я чувам как мяука,

Милка тича, вика и се мръщи,

че всичко пак наопаки е тука.

 

В двора наш, във мъничка къщурка,

живее Шаро, пухкаво кутре,

по цял ден скача и тършува,

на Милка иска да го занесе.

 

Веднъж във двора куче влезе,

нападна Шаро бързо и свирепо,

котката за миг при него слезе,

хвърли се смело, за бой решена.

 

След кратка схватка кучето избяга,

с малка рана отърва се Шаро,

Милка внимателно бинта затяга,

привела с нежност своето рамо.

 

То я погледна с очи на доверие,

и в тях по детски притихна света,

за добрината винаги има време,

тя е мехлем за всяка душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...