С очите на гората
Как искам да ги нарисувам –
зелени като свежо утро,
изпъстрени със златни точици
набола ирис от иглики.
Очите на гората,
които в мен са впити -
по-нежни от небето,
по-силни от водата,
по-ярки от огньове,
примамват ме и светят
все още недокоснати.
И само тиха птича песен
и ромон на поточе
събуждат пак в мечтите ми
онази жажда по момичето,
което стихове написа
и ги разпръсна тихо
по незаспалите от обич
клепки на природата.
Момичето, което
с очите на гората
в света се вглеждаше…
Така ми липсва…
МУЗИКА>>>
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
