25 апр. 2020 г., 00:52

С опакото на ръката

Поэзия » Философская, Другая

1.1K 0 2

С ОПАКОТО НА РЪКАТА

Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда...
Решетките - усмихнати простори,
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои!
Линии светлина
играят си по кожата...
образи - фантазия...
Тези полусенки са единствените,
които виждат как
сушата редува се с порой...
Пеперудите опитващи да пърхат...
крилете им залепнали - катранени петна...
Изцапали са само мене...
Ах, как обичам този аромат!
Напомня ми за детството...
Все още вярваща във чудеса...
с опакото на ръката...
избърсах и последната сълза...

24 април 2020г.
©Екатерина Глухова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0