25 апр. 2020 г., 00:52

С опакото на ръката

1.1K 0 2

С ОПАКОТО НА РЪКАТА

 

Очите ми – пресъхнали езера... 
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно... 
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... 
Решетките - усмихнати простори, 
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои! 
Линии светлина
играят си по кожата... 
образи - фантазия... 
Тези полусенки са единствените,
които виждат как
сушата редува се с порой... 
Пеперудите опитващи да пърхат... 
крилете им залепнали - катранени петна... 
Изцапали са само мене... 
Ах, как обичам този аромат!
Напомня ми за детството... 
Все още вярваща във чудеса... 
с опакото на ръката... 
избърсах и последната сълза...

 

24 април 2020г.
©Екатерина Глухова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...