С опакото на ръката
С ОПАКОТО НА РЪКАТА
Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда...
Решетките - усмихнати простори,
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои!
Линии светлина
играят си по кожата...
образи - фантазия...
Тези полусенки са единствените,
които виждат как
сушата редува се с порой...
Пеперудите опитващи да пърхат...
крилете им залепнали - катранени петна...
Изцапали са само мене...
Ах, как обичам този аромат!
Напомня ми за детството...
Все още вярваща във чудеса...
с опакото на ръката...
избърсах и последната сълза...
24 април 2020г.
©Екатерина Глухова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
