Apr 25, 2020, 12:52 AM

С опакото на ръката 

  Poetry » Phylosophy, Other
593 0 2

С ОПАКОТО НА РЪКАТА

 

Очите ми – пресъхнали езера... 
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно... 
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... 
Решетките - усмихнати простори, 
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои! 
Линии светлина
играят си по кожата... 
образи - фантазия... 
Тези полусенки са единствените,
които виждат как
сушата редува се с порой... 
Пеперудите опитващи да пърхат... 
крилете им залепнали - катранени петна... 
Изцапали са само мене... 
Ах, как обичам този аромат!
Напомня ми за детството... 
Все още вярваща във чудеса... 
с опакото на ръката... 
избърсах и последната сълза...

 

24 април 2020г.
©Екатерина Глухова 

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??