katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
Apr 25, 2020, 12:52 AM

С опакото на ръката

1.1K 0 2

С ОПАКОТО НА РЪКАТА

 

Очите ми – пресъхнали езера... 
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно... 
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... 
Решетките - усмихнати простори, 
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои! 
Линии светлина
играят си по кожата... 
образи - фантазия... 
Тези полусенки са единствените,
които виждат как
сушата редува се с порой... 
Пеперудите опитващи да пърхат... 
крилете им залепнали - катранени петна... 
Изцапали са само мене... 
Ах, как обичам този аромат!
Напомня ми за детството... 
Все още вярваща във чудеса... 
с опакото на ръката... 
избърсах и последната сълза...

 

24 април 2020г.
©Екатерина Глухова 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0