katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
Apr 25, 2020, 12:52 AM

С опакото на ръката

1.1K 0 2

С ОПАКОТО НА РЪКАТА

 

Очите ми – пресъхнали езера... 
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно... 
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... 
Решетките - усмихнати простори, 
към нищото и пак навътре обърнати... изцяло мои! 
Линии светлина
играят си по кожата... 
образи - фантазия... 
Тези полусенки са единствените,
които виждат как
сушата редува се с порой... 
Пеперудите опитващи да пърхат... 
крилете им залепнали - катранени петна... 
Изцапали са само мене... 
Ах, как обичам този аромат!
Напомня ми за детството... 
Все още вярваща във чудеса... 
с опакото на ръката... 
избърсах и последната сълза...

 

24 април 2020г.
©Екатерина Глухова 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0