С перо от гълъб
на Пламен
Аз нямам кръв във вените си - имам огън,
пожарено избухвам - като в клада,
когато изненадващо звъниш - да мога
да чуя падащ смях на горски водопади.
Аз нямам чувства в тялото си - аз съм чувство,
в сърцето ми зазвънват хлопатари,
когато пращаш ми любов чрез миг изкуство -
плач на родопска гайда в Чепеларе.
Аз нямам музика в душата, но съм струна,
когато ми запееш... Ти си този,
когото днес със обич ще целуна.
(ухае в мен един букет от рози)
Аз нямам кръв във вените си - имам огън,
пожарено избухвам - като в клада,
когато изненадващо звъниш - да мога
да чуя падащ смях на горски водопади.
Аз нямам чувства в тялото си - аз съм чувство,
в сърцето ми зазвънват хлопатари,
когато пращаш ми любов чрез миг изкуство -
плач на родопска гайда в Чепеларе.
Аз нямам музика в душата, но съм струна,
когато ми запееш... Ти си този,
когото днес със обич ще целуна.
(ухае в мен един букет от рози)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
