31 окт. 2025 г., 19:31

Сърцето е море

429 2 5

Морето пак ме вика с глас дълбок,

не шепот тих, а яростен прибой.

И аз съм сам, на този бряг висок,

в лятна глъч на гларуси безброй.

 

Във вените ми морска сол тече,

и всяка мисъл тръгва със вълна.

Животът ми е лодка и влече

към хоризонта моята съдба.

 

А Черното море е тъй безкрайно,

с мен изстрадало любов и плам.

Сърцето си оставих тук потайно,

заключено докрай в този храм.

 

Умиращият скелет, кораб тих,

потънал и от бури укротен.

На този бряг умиращ го открих,

към вечността е сякаш устремен.

 

Стоя без глас и вдишвам този дъх,

оглеждайки се в морската вселена.

Оставам тук на този скален връх,

над пяната, с вълната преродена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бончо Бончев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

  • Текстът носи дълбока морска самота, онази особена самота, която не плаши, а пречиства.
    Морето е не просто фон, а съучастник, спътник, свидетел на съдбата. То говори с глас, който не е нежен, а могъщ — сякаш човекът и морето са две древни сили, които се разбират без думи.

    Има едно усещане за завръщане към корена, към място, което държи спомени, болки, любов, освобождение.
    Поезията диша със сол, гларуси, вятър — и всичко е преживяно, а не измислено.

    Силно е присъствието на памет и смирение. Потъналият кораб е символ на минали битки, на разпаднали се мечти, но той не е трагичен — той е част от вечността, част от човешката история, част от себе си.

    Последните образи носят не тъга, а прераждане.
    Стоенето на скалата е като духовен акт — човек, който се оглежда в безкрая и намира собствената си дълбочина.
    Морето го променя, но и го връща обратно към самия него.

    Като цяло усещането е за:

    мъдро
  • Благодаря ви от сърце!
  • Сърцето е море, а морето е в сърцето!
    Глас от мен, Бончо, и успех!
  • Много ми хареса и гласувах с последния ми свободен глас
  • Много хубаво стихотворение.
    Пожелавам успех!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....