*** (С ропот между устните...)
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата.
И вместо да разлистваме
живота лист след листа,
плаши се от рискове
паметта ни чиста.
Щем или не щем
живота доживяваме -
празно, кухо време
на обезцветяване.
Като метла за вятър,
като мастилница пробита.
Като стар приятел, който
за името си пита...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Делов Все права защищены
