*** (С ропот между устните...)
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата.
И вместо да разлистваме
живота лист след листа,
плаши се от рискове
паметта ни чиста.
Щем или не щем
живота доживяваме -
празно, кухо време
на обезцветяване.
Като метла за вятър,
като мастилница пробита.
Като стар приятел, който
за името си пита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Делов Всички права запазени
