May 8, 2008, 8:28 AM

*** (С ропот между устните...)

  Poetry » Other
914 0 12
                ***
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата.

И вместо да разлистваме
живота лист след листа,
плаши се от рискове
паметта ни чиста.

Щем или не щем
живота доживяваме -
празно, кухо време
на обезцветяване.

Като метла за вятър,
като мастилница пробита.
Като стар приятел, който
за името си пита...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...