28 нояб. 2010 г., 10:43

С теб

1.4K 1 13

 

С теб

 

 

Отново във очите ти се взирам.

Оглеждам се като във езера.

И по-различен себе си намирам,

готов съм с теб света да прекося.

 

А вечер, пред камината искряща,

над мен провесваш шеметни коси.

И нежна си. И огнена. И страстна.

Душата ми достигаш със очи.

 

Догарят бавно боровите клони.                   

Отблясъци по нас трептят.

Потъваме в блаженството любовно.

Сърцата ни в единен пулс туптят.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашо Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уау, много хубаво!
    ...и нежен, и огнен, и страстен стих!
    Поздрави и от мен, Сашо!

  • Споделена нежност и топлина:
    - Плами, Веска, Анахид, Ангел, Николина, Елица, Румяна,
    Водолея, Румяна Пелова, Магдалена, Виолета, Александър,
    Галина, Евелина и Катя,
    Благодаря ви, Приятели!
  • Поздрав!!!
  • Нежен, прекрасен стих...!!!
  • Мисля, че всичко са казали в коментарите преди мен ... Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...