С теб
Отново във очите ти се взирам.
Оглеждам се като във езера.
И по-различен себе си намирам,
готов съм с теб света да прекося.
А вечер, пред камината искряща,
над мен провесваш шеметни коси.
И нежна си. И огнена. И страстна.
Душата ми достигаш със очи.
Догарят бавно боровите клони.
Отблясъци по нас трептят.
Потъваме в блаженството любовно.
Сърцата ни в единен пулс туптят.
© Сашо Маринов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
