С теб
Отново във очите ти се взирам.
Оглеждам се като във езера.
И по-различен себе си намирам,
готов съм с теб света да прекося.
А вечер, пред камината искряща,
над мен провесваш шеметни коси.
И нежна си. И огнена. И страстна.
Душата ми достигаш със очи.
Догарят бавно боровите клони.
Отблясъци по нас трептят.
Потъваме в блаженството любовно.
Сърцата ни в единен пулс туптят.
© Сашо Маринов Всички права запазени
...и нежен, и огнен, и страстен стих!
Поздрави и от мен, Сашо!