25 нояб. 2006 г., 01:20

С теб, но без теб...

764 0 6
Потъвам в света на неясното.
Не зная какво става със мен.
Изгуби се свидното, страстното.
Светът ми днес от болка е пленен.
Не виждам нищо във очите ти.
Любовта ми догаря в лъжи.
Не вярвам май вече във дните ни.
Не виждам аз бъдеще, от това ме боли.
Любовта за мен беше реликва.
И въздух, вода и спасение.
Но без нея започвам да свиквам,
донесе ми само мъка, тъга, огорчение.
Как искам отново да чувствам.
Как моля се пак теб да обичам.
А не да се лъжа изкусно,
че ти за мен все още си всичко.
Защо ме боли от твоите целувки?
Защо и допирът ти нежен наранява?
Защо любовта се изпълни с преструвки?
Защо във мене вече нищо не остава?
Накарай ме отново да усетя
луната и небето, любовта красива.
Върни ми чувството отнето,
че дишам и се радвам, че съм жива.
Не изпитвам вече такава нужда от теб.
Убиваше чувствата в мене полека.
Какво повече мога аз да ти дам?
Заради теб станах прекрасна и мека.
Но дали повече мога, не знам...
Докога така ще ме гледаш с насмешка?
Докога ще мога след тебе да тичам?
Докога ще прощавам грешка след грешка.
Не мога без теб, но вече не знам дали те обичам...


                                                                МАЙ ДА.......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Терзийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....