Потъвам в света на неясното. Не зная какво става със мен. Изгуби се свидното, страстното. Светът ми днес от болка е пленен. Не виждам нищо във очите ти. Любовта ми догаря в лъжи. Не вярвам май вече във дните ни. Не виждам аз бъдеще, от това ме боли. Любовта за мен беше реликва. И въздух, вода и спасение. Но без нея започвам да свиквам, донесе ми само мъка, тъга, огорчение. Как искам отново да чувствам. Как моля се пак теб да обичам. А не да се лъжа изкусно, че ти за мен все още си всичко. Защо ме боли от твоите целувки? Защо и допирът ти нежен наранява? Защо любовта се изпълни с преструвки? Защо във мене вече нищо не остава? Накарай ме отново да усетя луната и небето, любовта красива. Върни ми чувството отнето, че дишам и се радвам, че съм жива. Не изпитвам вече такава нужда от теб. Убиваше чувствата в мене полека. Какво повече мога аз да ти дам? Заради теб станах прекрасна и мека. Но дали повече мога, не знам... Докога така ще ме гледаш с насмешка? Докога ще мога след тебе да тичам? Докога ще прощавам грешка след грешка. Не мога без теб, но вече не знам дали те обичам...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.