С теб, но без теб...
Не зная какво става със мен.
Изгуби се свидното, страстното.
Светът ми днес от болка е пленен.
Не виждам нищо във очите ти.
Любовта ми догаря в лъжи.
Не вярвам май вече във дните ни.
Не виждам аз бъдеще, от това ме боли.
Любовта за мен беше реликва.
И въздух, вода и спасение.
Но без нея започвам да свиквам,
донесе ми само мъка, тъга, огорчение.
Как искам отново да чувствам.
Как моля се пак теб да обичам.
А не да се лъжа изкусно,
че ти за мен все още си всичко.
Защо ме боли от твоите целувки?
Защо и допирът ти нежен наранява?
Защо любовта се изпълни с преструвки?
Защо във мене вече нищо не остава?
Накарай ме отново да усетя
луната и небето, любовта красива.
Върни ми чувството отнето,
че дишам и се радвам, че съм жива.
Не изпитвам вече такава нужда от теб.
Убиваше чувствата в мене полека.
Какво повече мога аз да ти дам?
Заради теб станах прекрасна и мека.
Но дали повече мога, не знам...
Докога така ще ме гледаш с насмешка?
Докога ще мога след тебе да тичам?
Докога ще прощавам грешка след грешка.
Не мога без теб, но вече не знам дали те обичам...
МАЙ ДА.......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
