25.11.2006 г., 1:20 ч.

С теб, но без теб... 

  Поезия
4.0 / 3
664 0 6
Потъвам в света на неясното.
Не зная какво става със мен.
Изгуби се свидното, страстното.
Светът ми днес от болка е пленен.
Не виждам нищо във очите ти.
Любовта ми догаря в лъжи.
Не вярвам май вече във дните ни.
Не виждам аз бъдеще, от това ме боли.
Любовта за мен беше реликва.
И въздух, вода и спасение.
Но без нея започвам да свиквам,
донесе ми само мъка, тъга, огорчение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Предложения
  • За твоето ухание мечтая - възвишен миг сред земната пустиня. Душата ми от самота те вае, затворница ...
  • Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...
  • Поделям думите със старата череша. Тя шепне дълго, аз отново премълчавам. Говори ми и днес, говори б...

Още произведения »