25.11.2006 г., 1:20 ч.

С теб, но без теб... 

  Поезия
566 0 6
Потъвам в света на неясното.
Не зная какво става със мен.
Изгуби се свидното, страстното.
Светът ми днес от болка е пленен.
Не виждам нищо във очите ти.
Любовта ми догаря в лъжи.
Не вярвам май вече във дните ни.
Не виждам аз бъдеще, от това ме боли.
Любовта за мен беше реликва.
И въздух, вода и спасение.
Но без нея започвам да свиквам,
донесе ми само мъка, тъга, огорчение.
Как искам отново да чувствам.
Как моля се пак теб да обичам.
А не да се лъжа изкусно,
че ти за мен все още си всичко.
Защо ме боли от твоите целувки?
Защо и допирът ти нежен наранява?
Защо любовта се изпълни с преструвки?
Защо във мене вече нищо не остава?
Накарай ме отново да усетя
луната и небето, любовта красива.
Върни ми чувството отнето,
че дишам и се радвам, че съм жива.
Не изпитвам вече такава нужда от теб.
Убиваше чувствата в мене полека.
Какво повече мога аз да ти дам?
Заради теб станах прекрасна и мека.
Но дали повече мога, не знам...
Докога така ще ме гледаш с насмешка?
Докога ще мога след тебе да тичам?
Докога ще прощавам грешка след грешка.
Не мога без теб, но вече не знам дали те обичам...


                                                                МАЙ ДА.......

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??