xpuc4o (Христо)
61 183
30 сент. 2006 г., 16:38

С тези няколко последни реда 

  Поэзия
672 0 10

Минахме през спорове хиляда,
                        карахме се за милион неща,
   "Не сте един за друг!"
            приятелите  в хорове гласяха,
     но не ги послушахме,
               решихме да разбием и прахта.
Минахме през поройни бури,
              разклатихме ядрото на света,
    разделихме се стотици пъти,
          но отново от нас никой не разбра.
Че двамата със тебе сме магнити,
            но с еднакъв полюс май че сме,
     отблъскваме 
                   и разбиваме се на частици,
            като вълна от ято гълъби в скалите.
А любов ли беше-или не?
     Въртяхме се във кръг около бедите,
                    но моето не бе за твоето сърце
                           и трябваше да се откъснем от мечтите!
Сега обиди с коментарите редиш,
                    че съм жалък,
                                        ами ти,
                                                помисли си.
Много смела си,
             влюбена във този,
                                    утре в онзи,
                        но хайде щом искаш пред хората се накрещи!
Ела в онзи център на града,
           тази вечер или утре сутринта,
   да те видя,
            да ти кажа някои неща,
                          каквито не разбра от слепота.
Хайде да започне шоуто сега,
         кажи в очите ми кога,
  какво ти сторих,
                   че ми се бъркаш в живота?
Хайде давай лъжи,
               пусни горещи сълзи,
     всички тук излъжи,
                   че беше със мене добра,
             а когато си мислех за теб в нощта,
    ти вече не беше сама.
Кажи ми нямаш ли вина-не?
             Причината тук била е любовта?
Хайде давай обиди,
                  шамар удари ми,
                        всички тук убеди ги,
               че съм жалка игра
и кажи:
           "Той сам любовта пропиля!"
Какво разбираш ти,
                в твоя свят от измама
       имаш ли дори
                  чувства повече от два грама?
Разбираш ли какво е обич,
                   зад крокодилските сълзи ме разбери,
       че когато от нещо силно те боли
                                                това е моето отмъщение,
                         a сега от живота ми си отиди.
                                           С тези няколко последни реда,
                          ще спра да пиша,
                                        сбогом ми кажи
                                                  и аз ще те забравя...

© Христо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Ти направо избухна!!!!
  • И още един съвет-ПОСТАВЯЙТЕ ТОЗИ ИНТЕРЕСЕН ПУНКТОАЦИОНЕН ЗНАК-ЗАПЕТАЯ(,)!
    Блягодаря!
  • Защо не се разберете като ЦИВИЛИЗОВАНИ!Защото на "ХОРАТА" взе да им "ПИСВА"!!!ХАХАхахаха...
    МОЛЯ,ПИШЕТЕ ГРАМОТНИ КОМЕНТАРИХристо не е длъжен да разшифрова,къде започва "ИЗРЕЧЕНИЕТО",къде свършва и въобще-ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАПИСАНОТО!
  • Екатерина май нищо не разбираш......
  • Не мисля, че съм виждала по-добро и красиво произведение в този сайт до този момент!Прекрасно е!!!!По дяволите- наистина е страхотно!/6/
  • Христо,май още обичаш,а?
    Посланието ти е хубаво,както виждам и Веси го е прочела...
  • аха!
  • абе христомире нито аз съм само виновна нито само ти и двамата сме!престани вече!и стига с тва ти ме лъжеш....омръзна ми
  • Може би е така,но писмата вече свършиха!!!!!
  • Христомир,странно откровение-послание.
    Малко като писмо се е получило...
    Дано тази за която е писано го прочете.

    Поздрав и усмивка
Предложения
: ??:??