С тези няколко последни реда
Минахме през спорове хиляда,
карахме се за милион неща,
"Не сте един за друг!"
приятелите в хорове гласяха,
но не ги послушахме,
решихме да разбием и прахта.
Минахме през поройни бури,
разклатихме ядрото на света,
разделихме се стотици пъти,
но отново от нас никой не разбра.
Че двамата със тебе сме магнити,
но с еднакъв полюс май че сме,
отблъскваме
и разбиваме се на частици,
като вълна от ято гълъби в скалите.
А любов ли беше-или не?
Въртяхме се във кръг около бедите,
но моето не бе за твоето сърце
и трябваше да се откъснем от мечтите!
Сега обиди с коментарите редиш,
че съм жалък,
ами ти,
помисли си.
Много смела си,
влюбена във този,
утре в онзи,
но хайде щом искаш пред хората се накрещи!
Ела в онзи център на града,
тази вечер или утре сутринта,
да те видя,
да ти кажа някои неща,
каквито не разбра от слепота.
Хайде да започне шоуто сега,
кажи в очите ми кога,
какво ти сторих,
че ми се бъркаш в живота?
Хайде давай лъжи,
пусни горещи сълзи,
всички тук излъжи,
че беше със мене добра,
а когато си мислех за теб в нощта,
ти вече не беше сама.
Кажи ми нямаш ли вина-не?
Причината тук била е любовта?
Хайде давай обиди,
шамар удари ми,
всички тук убеди ги,
че съм жалка игра
и кажи:
"Той сам любовта пропиля!"
Какво разбираш ти,
в твоя свят от измама
имаш ли дори
чувства повече от два грама?
Разбираш ли какво е обич,
зад крокодилските сълзи ме разбери,
че когато от нещо силно те боли
това е моето отмъщение,
a сега от живота ми си отиди.
С тези няколко последни реда,
ще спра да пиша,
сбогом ми кажи
и аз ще те забравя...
© Христо All rights reserved.
