Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18486
27 дек. 2022 г., 11:46

С триста мелници на час... 

  Поэзия » Философская
986 5 6

Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.

Ще хвърля двата пръстена – оброчните,
не съм ви по калъпа за тъга,
от който край живота ми да почнете,
все крив ще е. Преди и до сега.

И нека да съм лошата, немилата,
(и Господ ме накаже току-виж).
От свойта женска слабост черпя силата,
да любиш, да намразиш и простиш.

Простено да ви е докрай, завинаги
мъгла и вятър куха дума "нас".
В мен дон Кихотът пак в галоп отмина ги,
лъжите. С триста мелници на час...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??