С триста мелници на час...
Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните,
не съм ви по калъпа за тъга,
от който край живота ми да почнете,
все крив ще е. Преди и до сега.
И нека да съм лошата, немилата,
(и Господ ме накаже току-виж).
От свойта женска слабост черпя силата,
да любиш, да намразиш и простиш.
Простено да ви е докрай, завинаги
мъгла и вятър куха дума "нас".
В мен дон Кихотът пак в галоп отмина ги,
лъжите. С триста мелници на час...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
