14 янв. 2023 г., 13:10

С ухание на люляк"

414 0 2

     

   С ухание на люляк

 

Люлякът така ухае

и през зимата се връщам в пролетта.

Мисълта ми само знае

как ли го е съхранила досега.

 

Как запазила е спомен

със такава фина красота!

Този цвят за мен отронен,

ме изпълва с радост и тъга.

 

Радостта е в цветовете,

в техния вълшебен аромат,

а тъгата е в мечтите,

върнали се с времето назад.

 

В този спомен се оглежда

с люляков нюанс и любовта,

толкова нетрайна, нежна,

свързала тогава нашите сърца.

 

               Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....