14.01.2023 г., 13:10

С ухание на люляк"

408 0 2

     

   С ухание на люляк

 

Люлякът така ухае

и през зимата се връщам в пролетта.

Мисълта ми само знае

как ли го е съхранила досега.

 

Как запазила е спомен

със такава фина красота!

Този цвят за мен отронен,

ме изпълва с радост и тъга.

 

Радостта е в цветовете,

в техния вълшебен аромат,

а тъгата е в мечтите,

върнали се с времето назад.

 

В този спомен се оглежда

с люляков нюанс и любовта,

толкова нетрайна, нежна,

свързала тогава нашите сърца.

 

               Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...