Люлякът така ухае
и през зимата се връщам в пролетта.
Мисълта ми само знае
как ли го е съхранила досега.
Как запазила е спомен
със такава фина красота!
Този цвят за мен отронен,
ме изпълва с радост и тъга.
Радостта е в цветовете,
в техния вълшебен аромат,
а тъгата е в мечтите,
върнали се с времето назад.
В този спомен се оглежда
с люляков нюанс и любовта,
толкова нетрайна, нежна,
свързала тогава нашите сърца.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени