Jan 14, 2023, 1:10 PM

С ухание на люляк"

  Poetry » Love
422 0 2

     

   С ухание на люляк

 

Люлякът така ухае

и през зимата се връщам в пролетта.

Мисълта ми само знае

как ли го е съхранила досега.

 

Как запазила е спомен

със такава фина красота!

Този цвят за мен отронен,

ме изпълва с радост и тъга.

 

Радостта е в цветовете,

в техния вълшебен аромат,

а тъгата е в мечтите,

върнали се с времето назад.

 

В този спомен се оглежда

с люляков нюанс и любовта,

толкова нетрайна, нежна,

свързала тогава нашите сърца.

 

               Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...