Jan 14, 2023, 1:10 PM

С ухание на люляк"

  Poetry » Love
409 0 2

     

   С ухание на люляк

 

Люлякът така ухае

и през зимата се връщам в пролетта.

Мисълта ми само знае

как ли го е съхранила досега.

 

Как запазила е спомен

със такава фина красота!

Този цвят за мен отронен,

ме изпълва с радост и тъга.

 

Радостта е в цветовете,

в техния вълшебен аромат,

а тъгата е в мечтите,

върнали се с времето назад.

 

В този спомен се оглежда

с люляков нюанс и любовта,

толкова нетрайна, нежна,

свързала тогава нашите сърца.

 

               Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...