agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
8 дек. 2023 г., 21:53

С усмивката невинна на Алиса 

  Поэзия » Белые стихи
881 9 33

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

със всичките си грешки ще я хвана

за гушката ù нежна... Стискам здраво

и колкото аз повече затягам

захватката си с болката разбирам,

че всъщност себе си сега душà...

И чувам присмеха на някой луд,

и с взор помътен виждам как пред мен

стои надеждата проклета все

с усмивката невинна на Алиса.

 

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

с илюзиите си ще я изблъскам

в реката на забравата и нека

там в бездните подводни да се дави

и колкото тя повече потъва

усещам, че удавникът съм аз...

И чувам присмеха на някой луд,

и в дълбините на съня ужасен

надеждата проклета пак до мен е

с усмивката невинна на Алиса.

 

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

забивам ножа в нейните гърди

и с мъка непростимо в миг се свличам -

Защо убивам своята любов?

На сцена безразлична и в агония

сърце предавам, обич и мечти...

И чувам присмеха на някой луд,

и зад кулисите, сред тъмнината

надеждата проклета е отново

с усмивката невинна на Алиса.

 

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -

на клада ще я вържа - да горù -

и с пламъците да пропадне в ада,

от нея пепел грам да не остане.

Но как така? - душата си изгарям

и вярата си пагубно затривам...

И чувам присмеха на някой луд,

и някак странно - жива и прекрасна

надеждата проклета в мен се взира

с усмивката невинна на Алиса.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Надеждата е следствие от навика - смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата »

1 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??