С усмивката невинна на Алиса
" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам,
че всъщност себе си сега душà...
И чувам присмеха на някой луд,
и с взор помътен виждам как пред мен
стои надеждата проклета все
с усмивката невинна на Алиса.
" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
с илюзиите си ще я изблъскам
в реката на забравата и нека
там в бездните подводни да се дави
и колкото тя повече потъва
усещам, че удавникът съм аз...
И чувам присмеха на някой луд,
и в дълбините на съня ужасен
надеждата проклета пак до мен е
с усмивката невинна на Алиса.
" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
забивам ножа в нейните гърди
и с мъка непростимо в миг се свличам -
Защо убивам своята любов?
На сцена безразлична и в агония
сърце предавам, обич и мечти...
И чувам присмеха на някой луд,
и зад кулисите, сред тъмнината
надеждата проклета е отново
с усмивката невинна на Алиса.
" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
на клада ще я вържа - да горù -
и с пламъците да пропадне в ада,
от нея пепел грам да не остане.
Но как така? - душата си изгарям
и вярата си пагубно затривам...
И чувам присмеха на някой луд,
и някак странно - жива и прекрасна
надеждата проклета в мен се взира
с усмивката невинна на Алиса.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
The work is a contestant:
