2 дек. 2014 г., 20:33

С врабчетата ... 

  Поэзия » Философская
501 0 9

 

 

На тази пейка ще приседна -

до времето си

и до надеждата си сетна -

като погледам

играта на врабчетата

да забравя бремето

на ежедневните проблеми

и на любов несподелена

в сърцето, клетото ...

да подредя в душата цветна

презряни, вехнещи букети

и да пресметна

тежестта на небето над мене ...

А те, врабчетата,

пърхат и се стрелкат

нагоре - в безветрието ...

и чезнат ... Леко им е ...

Хайде, мое време!

Ставай! Да потегляме

с тях и ние към светлото ...

Но не бързай! Стръмно е,

а далече са вече врабчетата ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...!!!
  • Хей, здравей Вале...откраднах си време да поседна при теб, отново ми е мило на твоята пейка, не ми е тъжно...прекалено голяма е радостта ми, че дойдох, за да усетя тъгата защото все още са много далече врабчетата...
  • С Краси! Поздрави, Вале!
  • Красиво откровение! Стръмно е, но надеждите не умират!
    Харесах много!
  • Благодаря ви, Септ, Миночка!
  • Малко тъжна,но прекрасна творба!
  • Благодаря ви от сърце, Краси, Роси! Поздрави от мен!
  • Много хубаво...
  • Но далече е още вълната,
    която ще събори фара...
    Валяк, много хубаво нещо си написал!
    Особено харесах чудесните находки
    ще приседна -
    до времето си
    и
    Стръмно е,
    а далече са вече врабчетата ...
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??