С врабчетата ...

Поэзия » Философская

677 0 9

На тази пейка ще приседна -

до времето си

и до надеждата си сетна -

като погледам

играта на врабчетата

да забравя бремето

на ежедневните проблеми

и на любов несподелена

в сърцето, клетото ...

да подредя в душата цветна

презряни, вехнещи букети

и да пресметна

тежестта на небето над мене ...

А те, врабчетата,

пърхат и се стрелкат

нагоре - в безветрието ...

и чезнат ... Леко им е ...

Хайде, мое време!

Ставай! Да потегляме

с тях и ние към светлото ...

Но не бързай! Стръмно е,

а далече са вече врабчетата ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eva55 (Евелина Стоянова)

...!!!

2015-01-04T18:10:06+02:00
doubt (Ирина)

Хей, здравей Вале...откраднах си време да поседна при теб, отново ми е мило на твоята пейка, не ми е тъжно...прекалено голяма е радостта ми, че дойдох, за да усетя тъгата защото все още са много далече врабчетата...

2015-01-03T01:26:38+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

С Краси! Поздрави, Вале!

2014-12-21T00:44:40+02:00
IGeorgieva (Ирена Георгиева)

Красиво откровение! Стръмно е, но надеждите не умират!
Харесах много!

2014-12-09T15:15:26+02:00
valqka (Валентин Василев)

Благодаря ви, Септ, Миночка!

2014-12-04T09:44:44+02:00