С врабчетата ...
На тази пейка ще приседна -
до времето си
и до надеждата си сетна -
като погледам
играта на врабчетата
да забравя бремето
на ежедневните проблеми
и на любов несподелена
в сърцето, клетото ...
да подредя в душата цветна
презряни, вехнещи букети
и да пресметна
тежестта на небето над мене ...
А те, врабчетата,
пърхат и се стрелкат
нагоре - в безветрието ...
и чезнат ... Леко им е ...
Хайде, мое време!
Ставай! Да потегляме
с тях и ние към светлото ...
Но не бързай! Стръмно е,
а далече са вече врабчетата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
защото все още са много далече врабчетата... 
