С всяка тишина
рисуваш ми вълшебни светове със думи,
умееш да ме галиш като вятъра,
красиво се кълнеш,
но не е нужно!
Ще ти повярвам и на тишината
и на мълчанието сухо в пръстите,
на тежестта от болката в гърлата,
ще те прегърна и
не ще те пусна.
Не казвай колко много си ме искал...
и други казваха така,
не казвай колко истински обичаш ме,
доказвай ми го
с всяка тишина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
