17.08.2007 г., 18:44

С всяка тишина

881 0 7
Разказваш приказки добре във мрака,
рисуваш ми вълшебни светове със думи,
умееш да ме галиш като вятъра,
красиво се кълнеш,
но не е нужно!

Ще ти повярвам и на тишината
и на мълчанието сухо в пръстите,
на тежестта от болката в гърлата,
ще те прегърна и
не ще те пусна.

Не казвай колко много си ме искал...
и други казваха така,
не казвай колко истински обичаш ме,
доказвай ми го
с всяка тишина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...