Aug 17, 2007, 6:44 PM

С всяка тишина

  Poetry
886 0 7
Разказваш приказки добре във мрака,
рисуваш ми вълшебни светове със думи,
умееш да ме галиш като вятъра,
красиво се кълнеш,
но не е нужно!

Ще ти повярвам и на тишината
и на мълчанието сухо в пръстите,
на тежестта от болката в гърлата,
ще те прегърна и
не ще те пусна.

Не казвай колко много си ме искал...
и други казваха така,
не казвай колко истински обичаш ме,
доказвай ми го
с всяка тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...