5 мая 2007 г., 23:18

С вятъра

650 0 8
                                      Искам, ветре, с теб да полетя,
                                      без да знам дори къде отивам,
                                      дай ми, ветре, и на мен крила,
                                      някъде далече отведи ме.


                                      През мъгли, през дъжд и през звезди,
                                      нека да препускаме безспирно,
                                      в някой облак щом се уморим,
                                      после да поседнем да починем.


                                      Искам, ветре, с теб да полетя,
                                      част от теб завинаги да стана,
                                      дай ми, ветре, и на мен крила,
                                      аз сърцето свое подарявам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...