5.05.2007 г., 23:18

С вятъра

653 0 8
                                      Искам, ветре, с теб да полетя,
                                      без да знам дори къде отивам,
                                      дай ми, ветре, и на мен крила,
                                      някъде далече отведи ме.


                                      През мъгли, през дъжд и през звезди,
                                      нека да препускаме безспирно,
                                      в някой облак щом се уморим,
                                      после да поседнем да починем.


                                      Искам, ветре, с теб да полетя,
                                      част от теб завинаги да стана,
                                      дай ми, ветре, и на мен крила,
                                      аз сърцето свое подарявам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...