Taceria
7 результатов
Част 3. Приятелството.
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеш ...
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеш ...
830
2. Срещата
Беше един съвсем обикновен летен ден, само лекият ветрец успяваше да пребори тягостната жега, а студената речна вода беше едно от малките спасения за живите твари през този горещ период на годината. На една от поляните, непосредствено до малко поточе лежаха две огромни котки. Златистата и ...
Беше един съвсем обикновен летен ден, само лекият ветрец успяваше да пребори тягостната жега, а студената речна вода беше едно от малките спасения за живите твари през този горещ период на годината. На една от поляните, непосредствено до малко поточе лежаха две огромни котки. Златистата и ...
1072
2
Ето един опит от мен да пиша нещо подобно. Нямам конкретен сюжет, затова ще пускам кратки части и накрая ще видим какво се е получило.
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...
1148
4
Летиш...
Носиш се с птиците, докосваш небето,
чуваш вятъра, погалваш страстта.
Падаш...
Насред бурени в полето ...
Носиш се с птиците, докосваш небето,
чуваш вятъра, погалваш страстта.
Падаш...
Насред бурени в полето ...
810
2
А колко дълго чаках да те зърна... И вярвах истински в теб...
Светлината бавно напусна морския бряг,
студеният вятър понесе вълните в див бяг,
последен миг на надежда и безкраен мрак...
А как копнеех да те прегърна... И заедно да вървим напред... ...
Светлината бавно напусна морския бряг,
студеният вятър понесе вълните в див бяг,
последен миг на надежда и безкраен мрак...
А как копнеех да те прегърна... И заедно да вървим напред... ...
1744
4
Усещал ли си как вятърът дава криле,
водейки те без спир по горските пътеки,
щом слънце огрее твоето лице
и с пролетта се слееш навеки...
Усещаш ли как вятърът дава криле, ...
водейки те без спир по горските пътеки,
щом слънце огрее твоето лице
и с пролетта се слееш навеки...
Усещаш ли как вятърът дава криле, ...
1247
3
Ако беше звук, щях да те прочета.
Ако беше мълчание, щях да те разбера.
Ако беше вятър, щях да те прегърна.
Ако беше време, щях да те върна...
Ако ти си картина, аз ще те чувам. ...
Ако беше мълчание, щях да те разбера.
Ако беше вятър, щях да те прегърна.
Ако беше време, щях да те върна...
Ако ти си картина, аз ще те чувам. ...
978
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
