3 февр. 2007 г., 22:01

С Ъ Н

973 0 0
Бяхме ние двама сами,
с вплътени, разголени души.
Беше красиво, нали?
Окъпани в замъглена, бяла светлина,
седяхме двама на брега!
Звездите светеха за нас,
морето пееше на глас,
а небето привличаше нашите сърца!
Всичко беше толкова вълшебно,
гледахме се влюбено,
прегърнати до красивото около нас.
Събудих се и осъзнах -
сън било е това!
Какво от това?
Някой ден, ще бъде също така -
влюбени, под красивата луна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...