3 февр. 2007 г., 22:01

С Ъ Н

976 0 0
Бяхме ние двама сами,
с вплътени, разголени души.
Беше красиво, нали?
Окъпани в замъглена, бяла светлина,
седяхме двама на брега!
Звездите светеха за нас,
морето пееше на глас,
а небето привличаше нашите сърца!
Всичко беше толкова вълшебно,
гледахме се влюбено,
прегърнати до красивото около нас.
Събудих се и осъзнах -
сън било е това!
Какво от това?
Някой ден, ще бъде също така -
влюбени, под красивата луна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...